ИСТОРИЯ НА КАДЪРА

Вече няколко седмици цялата страна беше тотално затворена и нямаше как да работим. Нито на летището можехме да скачаме, нито в планината можех да се кача с клиенти. Пътуванията също бяха ограничени, но хората все някак намираха вратички, я да се приберат до вкъщи, я да посетят някоя любима планина. Ние пък не спирахме да тренираме за бъдещ проект в Патагония. Все още имахме надежда той да се случи…
КПП-тата на Витоша бяха вратата в полето, която всеки божи ден заобикаляхме, за да се възползваме от пресните априлски снеговалежи и пролетния фирн. Всеки ден тръгвахме по обед, правехме 1500-те метра денивелация до Черни връх, карахме, докъдето снега ни позволеше, понякога се качвахме и за още едно, а после мятахме ските на гръб и започвахме наново партизанстването по “добре затворени и преградени странични пътечки”. След третата поредна седмица с над 40 часа тренировки - както един приятел каза - “Вече като спя, сънувам пантене и се събуждам изпотен…”. Обиколихме всички знайни и незнайни пътеки на Витоша, карахме, където успяхме да намерим, и после повторихме и потретихме…Имахме късмета да наблюдаваме множество залези, оцветяващи света в онова разтопено злато, което завинаги остава в душата. Нито лошото време, нито патрулите ни спираха. Желанието да сме навън и да се движим сред планината беше по-силно от всичко.
Щом Витоша ни поомръзна, насочихме мерниците към Белмекен - досега не бях ходил там и направо се влюбих в района! Имаше каране за всички нива скиори...направо страхотно местенце с необхватна красота! Непочистеният от сняг път и паркетната ни количка предопределиха 6-километровото ма’ане на краци по асфалта, преди да стигнем язовира. Пътят ни продължи през върховете Белмекен, Равни чал, Сиври чал и Каменити чал, а по залез направихме бивака в снега на Ибър, с фамозна гледка към Мусаленския дял и цялата верига на Пирин. Заслужихме си го с 20км и 2000м денивелация!
Няколко дни по- късно решихме да се възползваме и от щастливата случайност, отредила по рождение да имам лична карта с адрес в Разлог. Като така и така скоро няма да работим, поне да се катерим!
Беше дошло време за всички ръбчета, стенички и други красиви проекти, които все не стигахме да направим, заради “нещо по-важно”. Наслаждавахме се на причудливи козирки с перуанска осанка по ръба на Баюви дупки, преминахме чуден фирн и отвратителна скала по Средоноса, изровихме всичката киша и клек под десния вариант на Котешкия чал и изкачихме и неговите елегантни ръбове, а мен ме беше яд, че не съм взел и ските, за да се спусна по стръмния му северен склон, който беше в идеална кондиция. През този ден компания ни правеха страхотна панорама към Рила и изящните следи на Боби от ПСС Разлог и сина му, които минаха по Каменитишки циркус.
В следващите дни тръгвахме все около полунощ, за да покрием големи дистанции с тежките раници и да се възползваме от фирновите условия нощем. Минахме през стената на Муратов връх, Дончови Караули и Бъндеришки чукар, за да продължим към Тевно, където направихме новия базов лагер и посетихме любими класики - северния ръб на Яловарника и комбинацията северна стена/северозападен ръб на Каменишка кукла.
След още една седмица по Витоша, в преследване на все по-изтъняващите преспи с писалките, отново се върнахме в Пирин, този път само за три дни. Целите бяха “едно последно за тоя сезон” по Кулоара на Вихрен, и да разгледаме нов улей с техничко излизане на Башлийски чукар. Под самия върхов ръб отново се радвахме на условия, сякаш телепортирани от перуанските Анди и въобще не ни дремеше от факта, че бяхме изгорели като кюфтета, а бялата кожа около очите ни караше да изглеждаме като миещи мечки...само дето хич не се бяхме мили скоро и може би “аурата ни” гонеше даже лешоядите… Слезнахме от планината с дълъг траверс през Бъндеришки чукар, Възела и Тодорките. От ма’ането на краци по пистите на Тодорка нямам спомени и не искам да си спомням...отново скимтях за ските, които не знам защо не взех…
Когато теглихме чертата на Април, таблицата, в която си записвам активностите показваше 153ч и 11 минути на терен и 25 156 метра положителна денивелация. В най-уморителните моменти със сигурност не се радвах на тези, почти експоненциално растящи, числа, но когато погледна назад, те показват един от най-щастливите месеци, които някога са ме спохождали...
В крайна сметка, пандемията попречи на проекта ни в Патагония, но тренировките не отидоха зян. Добре ги използвахме в Алпите през октовмри, когато се запознахме отблизо с пет класически и иконични северни стени - Гран Жорас, Aiguille Verte, Aig. du Chardonnet, Pointe du Domino и Triangle du Tacul...

ИЗРАБОТКА И МАТЕРИАЛИ

Всички наши принтове се отпечатват върху канава с галерийно качество, опъната върху лека дръвена подрамка. Финалният продукт създава усещане за картина и запазва ниско тегло, за безпроблемни транспорт и пренасяне, при нужда.