ИСТОРИЯ НА КАДЪРА

Пристъпих от скалата на тесния снежен ръб - движение, което съм правил десетки пъти точно тук - но тази нощ, поривът ме удари в гърдите като товарния влак и почти ме събори. Вятърът идваше от запад, през премката между Кутело и Вихрен, а турболенциата набираше мощ в Казана, за да се разбие точно в острия ръб на Джамджиеви скали, заплашвайки да ни разхвърли като парцалени кукли в пропастта. Не се почудихме дали да продължим, или не. Имахме "мисия" днес. Наведохме глави, притиснахме се в скалата, докато мине силният порив, и продължихме нагоре в затишието. Когато отново чух как Boeing-ът се кани да излита изревах "ПОРИВ!" към Вики и залегнах към склона, а пролетникът развиваше 90 км/ч покрай главите ни. На другия край на въжето, тя беше точно в най-тесния и опасен участък от ръба, и се мъчеше да траверсира всред вятъра. Притеснявах се, че каквато е лекичка, тия пориви направо ще я вдигнат във въздуха всеки един момент. При следващото затишие, тя внимателно премина острите скали и продължихме нагоре по ръба, към уширението и завета на траверса под скалите. Тук ни изпревариха Пенчо и Салиф, които бяха тръгнали от хижата малко след нас. Вятърът продължаваше да рисува със сняг през нощното небе, а ние четиримата, осветени от лунните лъчи, катерехме по стръмните склонове на широкото снежно поле. Когато се качихме до върха на Триъгълника и тръгнахме по финалния фирнов ръб, отново паднахме във владението на ветровете. Турбуленцията се завихряше по цялата северна стена на Вихрен и изстрелваше снеговете като гейзер, право нагоре през скалите. Разликата между пълното спокойствие и бушуващата стихия се състоеше в това, дали ще стъпиш 10 сантиметра по-близо до ръба. Контраст, който спираше дъха, не само метафорично... Зората започна едва-едва да показва своето зарево на хоризонта. Наблюдавайки звяра, който превръщаше склоновете около нас в истинско бойно поле на светлината и вятъра, инстинктите ми крещяха, че предстои грандиозен спектакъл. Попитах другите да ни пуснат напред, за да мога да снимам, и до ден днешен се радвам, че се съгласиха. Вече бяхме на самия връх. Точно в окото на бурята, Пенчо и Салиф правеха последните крачки напред. Зад тях, хоризонта бе обагрен в цвета на войната, а турбулентните пориви продължаваха да запращат през ръба мощни струи сняг, които обвиваха двамата в кървава прегръдка. Абсолютно пленен от възхищението, аз щраках с апарата като напълно обезумял! Ето на това му се казва истинска борба за върха! След такова изкачване, се чувстваш едновременно като озверял викинг, жаден за още кръв, и смирен пред стихията, в която си имал късмета да оцелееш... Постояхме на върха съвсем малко, преди да се разделим. Те поеха на юг към северния ръб на Муратов връх, а ние на север - към Кутело. Щом стигнахме премката, бурята си отиде, така внезапно, както бе дошла. Последните остатъци от поривите изрисуваха живописни завихряния под стената на Вихрен, преди окончателно да се разтопят във въздуха. Преминахме по ръба на Кончето в пълно безветрие, под лъчите на жарко слънце и още преди обед окачих в заслона "Живи Планини 2020". Основната ни задача днес беше изпълнена, а аз бях убеден, че сме създали и първия кадър за следващия календар...

ИЗРАБОТКА И МАТЕРИАЛИ

Всички наши принтове се отпечатват върху канава с галерийно качество, опъната върху лека дръвена подрамка. Финалният продукт създава усещане за картина и запазва ниско тегло, за безпроблемни транспорт и пренасяне, при нужда.