ИСТОРИЯ НА КАДЪРА

Почти два часа триизмерно плуване сред огромни клекове и дълбок сняг ни заслужиха гледката на изгряващото над Стражите и Дисилица слънце. За кратко, снегът придоби златни тонове и целият свят пламна в пожара на настъпващия ден. Задържахме се на превала, само колкото да се порадваме на магичната светлина и закрачихме към Дуниното куче. Малко след върха се вързахме и запристъпвахме по ръба на Котешкия чал, балансирайки по тънката линия между козирките на запад и снежните дъски по стръмните източни склонове, резултат от скорошните ветрове. Омазаната със снежни пера по пасажните стъпалца скала, направи преминаването малко по-пиперливо и вече беше следобед, когато излезнахме на главното мраморно било. Имахме нова палатка и искахме да я пробваме на връх Кутело, затова максимално чевръсто се насочихме през Кончето и успяхме да укрепим палатката точно над Църна Могила, тъкмо навреме за залеза. Както и се вижда на снимката горе вдясно - традицията мадам да копа, а аз да се фръцкам и да снимам, отново беше стриктно спазена. На изток от нас, билата на Тодорка и на Стражите бяха очертани, сякаш изрязани с нож, над моретата от облаци около тях, а в далечината се подаваха срамежливо върховете на Каменица и Яловарника. Пирин понякога изглежда толкова малък - сякаш можеш да се протегнеш и с ръка да докоснеш всички върхове - а в същото време, крие в недрата си толкова много възможности за приключения... Утрото ни посрещна с плътна мъгла, ниска температура и силни ветрове. Отложихме тръгването си с няколко часа и поспахме още. Предишния ни опит от подобни условия, не само у нас, но и в Исландия, комбиниран с познаването на Пирин от множество предишни посещения, ни даваше увереност, че няма да сбъркаме в ориентирането си, и ще стигнем, точно където искаме. Прехвърлихме Вихрен бързо и се насочихме към Хвойнати връх. Преминахме по тесния скален ръб към Муратов връх в изненадващо идеални фирнови условия, изкачихме северния ръб на Муратов и започнахме спускането през Спано поле. Привечер стигнахме в пълния заслон, където случайно попаднахме и на приятели. Тръгнахме чак след изгрева, при чудно време с лек ветрец, прехвърлящ живописна пелена от разкъсани облаци през върхарите. Около обяд вече се бяхме качили на Бъндеришки чукар, радвайки се по пътя на страхотната зимна приказка, разкриваща се пред очите ни към Тодорка, Муратов връх и Вихрен. Планината, обаче, полека-лека се затваряше и побързахме да стигнем Башлийска порта, и да поемем по траверса на Типиците. Съвсем скоро облаците ни обвиха и блокираха всякаква гледка. Скорошния снеговалеж и вятъра бяха оформили изящни козирки по острия ръб на Типиците. Той беше, колкото обаятелен, толкова и опасен. Скорошното формиране на козирките, ги правеше особено нестабилни. Преминавахме бавно и напрегнато, но въпреки това, нямаше как да останем безразлични пред мистичната красота на тези условия. Тъмнината ни свари между Превалски чукар и Мозговишка порта, заедно с влошаването на бурята. Няколко часа буквално плувахме в клековете на този участък, преди да стигнем Мозговишка порта и да се доберем до Тевно езеро. Времето беше лошо чак до залеза на следващия ден и ние го прекарахме в заслона, наслаждавайки се на онзи особен и топъл уют, който човек усеща само във високопланинска хижа, когато отвън върлуват зимните виелици… А на следващия ден...е, на следващия ден беше Нова година и в небето нямаше помен дори от едно облаче...

ИЗРАБОТКА И МАТЕРИАЛИ

Всички наши принтове се отпечатват върху канава с галерийно качество, опъната върху лека дръвена подрамка. Финалният продукт създава усещане за картина и запазва ниско тегло, за безпроблемни транспорт и пренасяне, при нужда.