ИСТОРИЯ НА КАДЪРА

Всяка сутрин, двете човечета се будеха, приготвяха топла вода, закусваха и… Тук романтичната идилия се сгромолясва с трясък. Идваше онзи неизбежен момент, в който двамата трябваше да излязат от чувалите си. Y-хромозомата нагло и безочливо се радваше на факта, че си беше закодирала тотално сбъркан термостат, който различаваше единствено топло и много топло, докато нежната част от експедицията приличаше на току-що извадено от фризера пиле. Двамата натъпкваха целия катун, барабар с палатката в шейните, обуваха ските и се отправяха през неизменната белота. Ако имаха късмет, през деня можеше и да видят някое и друго зъберче, щръкнало сред необятната снежна шир. Най-често обаче, цял ден крачеха в мъгла тип "кисело мляко", заболи погледи в компаса, ските и ъгъла, под който вятърът духаше снежинките - детайлите, помагащи им да доживеят до залеза, докато редуваха молитви и сочни псувни към всички познати и непознати богове.

Животът върху огромната ледена шапка носеше именно тази удовлетворяваща простота - всеки ден имаха една единствена задача - да оцелеят физически, въпреки предизвикателствата. Въпреки побъркващата белота на непрогледните бури, въпреки тоталната липса на ориентири и мозък, да продължат стремително напред. Да запазят живота си днес и да оцелеят през нощта...
А тази нощ определено щеше да бъде студена! От онези, в които вятърът и мъглата се борят за надмощие. Белотата наоколо започваше да придобива характерните тъмно сиви оттенъци, подсказващи, че някъде там, над дебелата пелена от облаци, слънцето бързаше да отиде на някое по-приветливо място. Не валеше. В Исландия, обаче - земя, където креативността на боговете по отношение на климатичното разнообразие, в общия случай, можеше да се обобщи с една единствена дума - "буря" - нищо никога не се подчинява на гравитацията. Милиардите снежинки се издигаха на струи от леда и още повече сгъстяваха мъглата.
На този поетичен фон, две тъмни точки се суетяха в нещо, подобно на кръг: "Още 20 лопати и този край ще е ок, после още толкова от онзи ъгъл, и двойно повече от другия..."
Най-накрая, всичко беше вече готово. Палатката беше разпъната и закопана, естествено, на възможно най-кривата платформа, която успяха да сътворят. След повече от 9 часа ходене в бурята, най-сетне, двамата щяха да се скрият от пронизващия вятър, сгушени в своите спални чували. Миризмата на последните напомняше кисело зеле от времето на палеолита, развалена риба и чорапи, в които отдавна не само се беше зародил нов живот, но този живот беше еволюирал многократно, и беше основен фактор за разрушаването на озоновия слой.

Тя бързаше да направи топла вода за вечеря, топейки сняг в импровизираната кухня - чистото предверие на палатката - лишено от вентилация, поради категоричния отказ на ципа му да изпълнява функциите си. Двамата някак се бяха примирили вече със своенравния характер на циповете. Другото предверие служеше едновременно за вход, склад за багажа и - след добре изкопана дупка и внимателно, и прецизно прицелване - тоалетна. При определени обстоятелства, когато последната капка здрав разум истерично крещи да не си развяваш голия задник извън палатката, пренебрегваш факта, че сухите торби с храната изведнъж са добили кафеникава окраска, характерна по форма за сюрреализма.
Той нервно затаршува из пазвата си. Извади голяма, сиво-жълта от употреба марля, погледна я с въздишка и започна да бърше едри капки вода от стените на палатката. Сетне изстиска марлята, колкото можа, и я прибра обратно. Разнеслият се вик за момент заглуши тътена на бурята. Бяха се примирили и с непрестанно кондензиращата влага. Нощно време се редуваха в попиването на водата, опитвайки се да предпазят спалните чували от прогизване.

Вечерята беше готова. Термосите - пълни с топла вода. Болката от допира на студената и мокра марля до кожата вече отминаваше. Появи се и някакъв обхват на телефона - можеха да видят прогнозата за бурята на следващия ден. Двамата си поеха дъх.

И точно в този момент се случи нещо, което щяха да помнят през целия си настоящ и няколкото следващи живота. Някой реши да открехне входа с тайната надежда да намали нуждата от употреба на все още неизсъхналата марля. Вятърът зави зловещо, а единственият здрав цип на палатката реши вовеки да остане изцяло отворен...

ИЗРАБОТКА И МАТЕРИАЛИ

Всички наши принтове се отпечатват върху канава с галерийно качество, опъната върху лека дръвена подрамка. Финалният продукт създава усещане за картина и запазва ниско тегло, за безпроблемни транспорт и пренасяне, при нужда.