ИСТОРИЯ НА КАДЪРА

Гледката към Каменица и Джангала рано сутрин, още с вдигането на слънцето, е нещо, което никога няма да ми омръзне...Бледите тонове на нощното спокойствие постепенно отстъпват сцената на все по-детайлно и по-релефно изрисувани снежни върхове, а щом слънцето погали алпийските ръбове с първите си лъчи, цялата планина лумва в алено червено и дори на -20, тази картина сгрява отвътре по-силно и от камината в най-уютната къща. Наблюдавахме този спектакъл от връх Момин двор, a завихрените от лекия ветрец навевки сняг, се превръщаха в червени пламъции и се стопяваха във въздуха. Насочихме се към стръмния западен ръб на Кралев двор, откъдето щеше да започне същинската ни работа днес, а щом стигнахме върха, тръгнахме на изток. Ръбът Кралев двор - Демиркапийска чука е безспорно най-тесния, най-въздушен и най-техничен ръб в цял Пирин, а ние двамата с Виктория мечтаехме за него още откакто за пръв път го видяхме. Перфектно фирновани участъци се редуваха с опасни и остри като нож скали, а финални щрихи към приключенския нрав на траверса, добавяха техничните откатервания и дългите рапели. Всяко предизвикателство отключваше следващите пасажи технично катерене по идеален, почти заледен сняг, за да ни пренесе на още по-сложни и тесни ръбове...Когато най-сетне стигнахме на Демиркапийска чука и спуснахме последния рапел от там, се почувствахме сякаш изплюти от устата на лъва. Ръбът беше изпитание за всяко едно умение за работа с въжето, което притежавахме, но, също така ни поднесе перфектни условия. Прекарахме следобеда на връх Джано, окопавайки палатката, и с идеална панорама към изящната линия, която бяхме очертали през небесата. Залезът изрисува безобразно наситени жълти и червени ивици през небето над Малка Каменица и Кралев двор, а кървавото зарево продължи, сякаш часове, след като слънцето вече бе отстъпило от арената. Беше 31-ви декември и ние нямаше какво повече да желаем от това идеално прекарване на новогодишния ден! Докато вечеряхме в тихата нощ, малки светлинки на север от нас уловиха погледите ни - и някой друг празнуваше в хотел Полежан… Сутринта на първи ни зарадва със златна панорама над Кременските езера и преход върху голия син лед на Попово езеро, а на обяд вече стояхме на Полежан и никак не се изненадахме, че срещнахме там Мая и Иво - гостите на “хотела” от предната вечер, заклети пейзажисти и искрени любители на Пирин. Въжето отново излезна от раницата, за да ни послужи по траверса през Ушиците и малката Стража, а крайна цел за този ден беше снежният ръб, който всяка зима се оформя под връх Голяма Стража. Тук щяхме да посрещнем както залеза, така и изгрева. Иронично, но точно на този остър ръб изградихме възможно най-равния и удобен бивак, който някога, някъде, въобще сме правили. Толкова добре скоро не бяхме спали в планината, а изгревът от Голяма Стража, с неповторимата панорама към Полежан и целия Пирин на запад, определено си струваше усилията и ранното ставане! Това би било един страхотен, банално-романтичен завършек на нашата празнична сага в Пирин, но както много добре знаете, планинарството не приключва на върха. В нашия случай, имахме привилегията да се насладим на пре-щедра доза дълго и безславно ровене до врата в клека през Дисилишки циркус, на път за хижа Безбог.

ИЗРАБОТКА И МАТЕРИАЛИ

Всички наши принтове се отпечатват върху канава с галерийно качество, опъната върху лека дръвена подрамка. Финалният продукт създава усещане за картина и запазва ниско тегло, за безпроблемни транспорт и пренасяне, при нужда.