ИСТОРИЯ НА КАДЪРА

Крачехме в тъмнината през дълбок сняг, а мащабът на 1200-метровия алпийски ад, надвиснал отгоре ни, ме мачкаше като жалка мравка. Раменете ми сякаш бяха затиснати от теглото на всичките епични битки за оцеляване на мъже, къде-къде по-корави от двете жалките човечета, понастоящем твърде смело тръгнали към една легендарна стена в Алпите. Мислите за това как трябваше, не само да изкачим, но и да спуснем на рапел, ледения гигант над нас, сякаш избиваха всичкия въздух от дробовете ми и караха краката ми да тежат като олово.
Щом стигнахме стената и я пипнах с клюна на сечивото за пръв път, стихията, бушуваща отвътре, премина на следващото ниво. От дълбините на съзнанието изплува Въпросът. Онзи въпрос, изплел корените си дълбоко назад във времето, роден като снимка и име на безумно притегателен връх. Върхът, който за теб е текущото олицетворение на Меснеровата дефиниция за "най-красивата планина" - върхът, превзел изцяло съзнанието ти. А онзи въпрос еволюира и приема много форми през месеците на проучване, подготовка, планиране, пристигане и чакане на прозорец от подходящо време. Въплъщава в себе си цялата палитра несигурности, познати на човешката душевност…

До деня, в който алармата рязко те изтръгва от неспокоен "сън", за да свалиш и последния си щит - незначително парче найлон, делящо те от природните стихии. Плахите стъпки в тъмнината на захода се превръщат в безкрайна интроспекция, дразнещо изравяща колосалните измерения на собствената ти колебливост - "Ще мога ли да го изкатеря?..."
С всяка крачка, намираш още по-големи дълбини на този въпрос, но вече си застанал под стената. Висшите функции на мозъка отстъпват сцената на примитивното животно, което - макар и тръгнало по съзнателен избор - вече десетки и стотици метри се бори с безизходицата на своето оцеляване.

Един звяр, оковал себе си доброволно в клетката на алпинизма, по сизифовски водещ въжето след себе си нагоре и надолу, само за да повтори отново при следващия шанс…
...и ето че отново, под краката на звяра, за десетки метри, няма нищо, което да задържи падане и да го спаси. Опасността определя пътя назад като невъзможен, а животът на двама души зависи от успеха в тази изкуствено-самопричинена борба...В този момент, "можеш ли да го изкатериш" рязко се превръща в "трябва да го изкатериш", защото падането е вариант с цена, непосилна на примитивните зверове.
И така, Вселената, светът и целият живот се събират в една единствена точка, на върха на вече затъпения от битката клюн на сечивото. Звярът го поставя върху почти несъществуващ ръб - една вълничка, сред море от гладка скала. Борейки се с врящия казан от разкъсващи душата първични страхове, той се набира на сечивото...
В този кратък отрязък от време, непоколебимостта на "трябва да го изкатеря", набира нови сили, граничещи с тези на Големия взрив: " ...а ще ме издържи ли?..."

ИЗРАБОТКА И МАТЕРИАЛИ

Всички наши принтове се отпечатват върху канава с галерийно качество, опъната върху лека дръвена подрамка. Финалният продукт създава усещане за картина и запазва ниско тегло, за безпроблемни транспорт и пренасяне, при нужда.