ИСТОРИЯ НА КАДЪРА

Микробусът, пълен с туристи с широко ококорени очи, зави надясно по черния път и спря. Докато прахолякът се утаи във въздуха вече бяхме нарамили раниците и ходехме на север през полята. Степният пейзаж рязко се прекършваше в огромния планински масив, запречил хоризонта. Huarapasca Central гордо извисяваше южната си технична ледникова стена насреща и цялата картина ярко контрастираше с типичните дълбоки и тесни долини в останалата част на Cordillera Blanca. За около час пристигнахме на лагера до езерото под върха и разпънахме палатката. Денят едва беше прехвърлил в ранния следобед и нас хич не ни свърташе на едно място. Оригиналният план - да тръгнем към върха в полунощ, все повече ни се струваше прахосване на един перфектен слънчев и безветрен ден. Върхът изглеждаше страшно близо и аз имах много хубаво усещане за стената му. Без да бързаме особено, опаковахме инвентара и тръгнахме по брега на езерото. След час и половина през сипеи, потоци и морени, се озовахме до ледника на 4900 метра. Този път сърцата ни не изскачаха през ребрата, дъхът ни не секваше с всяка крачка и можехме да движим с нормална скорост, а не с тази на ранени охлюви. Аклиматизацията си бе свършила работата. Обухме котките, обвързахме се и закрачихме към предстоящата битка. Лесните начални склонове съвсем скоро отстъпиха на първото предизвикателство - 20-метрово, почти отвесно ледено стъпало, с което се справихме за норматив и с голямо удоволствие. След това, кратко плато на ледника ни заведе под следващата, 100-метрова стена от 50° фирн. Минахме на свободно въже, без дори да спираме. Вече се намирахме на платото на ледника, точно под върховата пирамида на Huarapasca Central. За под 2 часа бяхме преодолели над 300 метра по стената и се чувствахме чудесно - сякаш бяхме не на 5300 метра, а вкъщи, по Кулоара на Вихрен. Насреща ни беше челната стена на върха - около 150 метра 60-70-градусов фирн и лед, пазени от широк бергшрунд. Вдясно се виждаше по-безопасен и по-лесен път. Ние, разбира се, избрахме по-предизвикателния. Преодоляхме бергшрунда без големи трудности и започнахме катеренето по стената. За да спестим време, катерехме едновременно, спорадично забивайки по някой и друг фирнов клин в стената, за осигуровка. Катеренето не беше трудно и изпитвахме истинско щастие, че имаме привилегията да сме заедно на такова страхотно място! Метри преди да стигна на върховия ръб, в мен се надигна онова чувство на еуфория, което те превзема целия, когато осъзнаеш, че само една крачка те дели от постигането на страхотно желана цел и ти си убеден, че тази крачка ти е в кърпа вързана. Когато Вики стигна на върха, в нейните очи можех да прочета абсолютно същото. Не се задържахме горе твърде дълго, но беше достатъчно, за да се порадваме как последните лъчи на скриващото се слънце къпеха върховете в злато. Светлината на залеза направо разтопи ледника по източния връх на Huarapasca, а далеч на хоризонта се виждаха огромните и непристъпни стени на планините от веригата Huayhuash... Прибрахме се при палатката си на пълна луна, а радостта от успеха ни не след дълго отстъпи на плановете за следващото изкачване. Беше време да се насочим към северната стена на шестхилядника Quitaraju...

ИЗРАБОТКА И МАТЕРИАЛИ

Всички наши принтове се отпечатват върху канава с галерийно качество, опъната върху лека дръвена подрамка. Финалният продукт създава усещане за картина и запазва ниско тегло, за безпроблемни транспорт и пренасяне, при нужда.