ИСТОРИЯ НА КАДЪРА

Изненадващо, но мечтата за прекосяването на 20-те най-големи и най-технични ледени шапки на планетата, не се роди, нито върху сняг, нито върху лед. Корените и са дълбоко вкопани в летните жеги, сред гранитните бастиони на люлката на българския алпинизъм - Мальовишкия дял на Рила.
С Виктор Варошкин работехме върху видео клип и серия снимки по ръба на Дяволските игли. По някое време, между катеренето по острия ръб и висящите площадки на рапелите по стената на Червена Дяволска игла, Виктор просто изтропа следното:
- Абе, Брани...Що не вземеш да пресечеш Южната патагонска ледена шапка? Това е нещо баш като за тебе!
Виктор и Марто Маровски, едва няколко месеца по-рано, бяха изкачили западната стена на Cerro Torre - един от най-страхотните, завладяващи и мечтани алпийски маршрути по лед в света. От върха няма как да не са видели огромния бял простор, заемащ цялата панорама на запад. И, въпреки че най-големият ледник на тази планета - след Антарктида и Гренландия - е предимно плосък - вероятно донякъде беше запленил дори Виктор - стриктният поклонник на брутално трудните вертикали и мазохизма. Тая кукувица по едно време се качи с пълна мекица (100-кила колело за Downhill ) от Самоков до Мусала…
Първата ми реакция беше да кажа, че е тотално изкукуригал и аз няма да ходя да се самоубивам на това ледено поле. Нямах нито опита, нито техническите умения да тръгна по предизвикателните 400км на ледената шапка - тя криеше в себе си и един от най-опасните ледопади на планетата...
Превъртаме месец напред, малко катерене в Алпите и едно солово пресичане на ледник на височина над 4000m...и ме намирате в двора на един откачен приятел, с когото лочехме - той бира, аз сок - и се чудехме каква простотия да сътворим. И разбира се, в главата ми тутакси се появиха отново думите на Виктор.
Започнахме да събираме всичката съществуваща информация и да планираме. Типично за всички модерни приключения, дори направих сайт, успях да намеря спонсори за всичката екипировка и обявихме във фейсбук проекта за пресичането на Южната патагонска ледена шапка по цялата и впечатляваща дължина, и първата ни проучвателна експедиция в района.
Щом видя обявителните ни постове, Виктор коментира: “Успех момчета! Това ще е епично, ама аз имах предвид да я пресечете на ширина…”
Абе...българска му работа отвсякъде!
В Патагония оцеляхме в тежките есенни условия на ледника точно 5 дни, преди да се евакуираме, за да не се налага невъзможна спасителна операция...Първата ни експедиция не се получи, но научихме много ценни уроци.
Впоследствие, опитът, натрупан там, даде началния тласък за соловото ми пресичане на Langjokull през февруари 2018г, както и за всички експедиции, които направихме заедно с Виктория:
Споделени Ледове 2018 - пресичане на трите най-големи ледени шапки на Исландия
Лаутаро 2019 - опит по най-високия връх на Южната патагонска ледена шапка
Перу 2019 - изкачвания по стените на класически пет- и шестхилядници в Cordillera Blanca
Алпи 2020 - изкатерихме приличен километраж лед по класически северни стени.
Интересно е, как една дребна реплика, невинно подметната в правилния момент, може да стартира цял водопад от последващи решения и един непрестанен цикъл от учене, тренировки и растеж…
В началото на това пътешествие си нямах идея къде се намирам и какво точно правя. А днес вече...пак си нямам грам идея къде се намирам и какво правя...но на по-големи ледници и на по-свирепи стени...И това е дяволски забавно, и изпълващо ме с щастие!

ИЗРАБОТКА И МАТЕРИАЛИ

Всички наши принтове се отпечатват върху канава с галерийно качество, опъната върху лека дръвена подрамка. Финалният продукт създава усещане за картина и запазва ниско тегло, за безпроблемни транспорт и пренасяне, при нужда.